Коледа,Празник

Бъдни вечер

На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер.

Бъдни вечер (или т.нар. Малка Коледа, Кадена вечер) е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от “бдение” или “бъднина”. Празник, посветен на дома, огнището, семейството. Вечерта, в която с молитва посрещаме раждането на Спасителя.

Като семеен празник Бъдни вечер носи със себе си много обреди и традиции. Ритуалите, които се извършват, трябва да донесат късмет и плодородие в дома. Стопанинът на къщата избира и отсича Бъдника – дебел пън от дъб или круша, който символизира обновлението и възраждането. Бъдникът е “чудното дърво”, което е високо до небето и спуска клоните си до земята, за да слезе по него новото слънце, Младият Бог, наричан Божич, Божик или Коледа. Бъдникът трябва да бъде запален от най-възрастния и да бъде оставен да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от злини. На сутринта пепелта от Бъдника се разпилява по земята, за да се родят пролетта, новия живот и за плодородие по нивите.

На Бъдни вечер традицията повелява всички да сме заедно и цялото семейство да се събере около трапезата. Голяма част от символиката на празника е представена на трапезата, която се е подреждала на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенецът. Храната трябва да е в изобилие, за да е успешна настъпващата година. Празничното меню е постно, като на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древно юдейската Кабала. Според традицията се слагат храни, които набъбват, за да може също като тях “да набъбват” късметът, щастието, здравето и плодородието.

Задължително на масата присъства домашно приготвена питка, замесена със сода или квас, в която се поставя пара. Ритуалният хляб, по традиция, се разчупва от главата на семейството. Първият къс от питата е за закрилницата на дома – Света Богородица, второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най-голям късметлия през предстоящата година.

Питата се наричала бъдник или боговица. Някога домакинята я замесвала с тройно пресято брашно и с „мълчана“ вода, донесена от най-младата девойка в къщата от чешмата, без да продума нито една дума по пътя. Боговицата е украсена с фигурки от тестото: кръст, пчела, орач, овце…

Други български традиционни ястия за Бъдни Вечер са постни сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени сухи чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, чесън.

Трапезата на Бъдни вечер не се прибира, а се оставя през цялата нощ.

Преди да започне празничната вечеря, според обичая, главата на семейството прекадява с тамян трапезата и цялата къща, чете се молитва и се запалват свещиците върху коледния хляб.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако Бъдникът гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и според това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест.

Това е нашата трапеза за Бъдни вечер, ястията на която са приготвени с много внимание, трепет и любов.

В тази Свята нощ нека потънем във вълшебство, окрилени от магия, с шепот да изречем най-топлите си думи!

Нашият Бъдник

Бъдник

Кадена вечер

Честита и спокойна Бъдни вечер!

Previous Story
Next Story

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com